Фарисеи (евр.: פְּרוּשִׁים (Perūšīm) от глагола פָּרַשׁ (pāraš) „отделям, отлъчвам“; значение: „отделени“ Мат. 3:7 и др; гр: Φαρισαῖοι)
Фарисеите са влиятелна юдейска религиозна партия, възникнала след Вавилонския плен. Точната история на възникването им не е напълно ясна, но те се оформят като движение, което ревностно пази религиозната и националната самобитност на Израил и решително се противопоставя на външни, особено елинистични влияния. В обществено-политически план това подхранва националистичен патриотизъм, който в крайни форми се свързва с ревнителите (зилотите; срв. Филип. 3:5–6; Гал. 1:14).
В духовно-религиозен аспект фарисейството развива строг легализъм (номизъм) – убеждението, че Законът на Моисей и неговото детайлно тълкуване са единствената норма на истинска вяра и праведен живот. За „опазване“ на Закона се издига т.нар. „ограда около Закона“ – множество подробни предписания и тълкувания. Така фарисеите се отделят дори от собствените си сънародници, които не познават равинските предания, наричайки ги ‘ам-ха’арец („народът на земята“) и духовно незащитени (Иоан 7:49).
Фарисеите се свързват в братства (ḥabūrōt / chabherim), със строги правила за прием и поведение. Членството е лично (не по наследство) и е отворено и за жени; същевременно се насърчава прозелитизмът. Тази мрежова организация обяснява силата им извън официалните институции и влиянието им в цяла Палестина.
Именно заради претенцията за особена святост и педантичното спазване на външни обреди Иисус Христос остро ги изобличава, най-вече в Матей 23:1 и сл. Фарисеите стават упорити противници на Христос и, поради голямото си влияние сред народа (още от времето на Александра Саломия, 76–67 пр. Хр.), съществено допринасят за настроенията около процеса пред Понтий Пилат.
За разлика от садукеите, фарисеите вярват във възкресението на мъртвите, бъдещото въздаяние и съществуването на ангели и духове (Деян. 23:8). Някои от тях стават истински последователи на Христос – Никодим, Йосиф Ариматейски, както и апостол Павел (Савел). Въпреки това равинистичното фарисейство като система остава враждебно на християнството и именно в тази форма доминира в юдаизма и след разрушаването на Храма.