Ездра (עֶזְרָא означава “помощ от Господа”) е име на две личности в Библията, като основният и най-значим от тях е свещеникът и книжник от рода на Аарон, живял по време на вавилонския плен и последвалото завръщане в Палестина през V в. пр. Хр.
Ездра е описан в книгите Ездра и Неемия като дълбоко предан на Закона Божи човек, изпълнен с решимост за възстановяване на религиозния живот на евреите. Той получава позволение от персийския цар Артаксеркс да се върне в Йерусалим заедно с група евреи, като целта му е да затвърди прилагането на Закона в живота на възстановената общност. Ездра предприема реформи, насочени към прекратяване на смесените бракове, несъвместими със закона на Моисей, и възстановява богослужебния ред. По предание, той също е съставил канона на свещените книги на Стария Завет и е редактирал техния текст.
Ездра се свързва и с авторството на няколко библейски книги: Първа и Втора книга Паралипоменон, Книга Ездра, както и възможно съавторство на Книгата Неемия. Някои предания му приписват и учредяването на т.нар. “Велика синагога” и въвеждането на квадратното халдейско писмо в преписите на свещените текстове. Отделно от каноничните писания, съществуват и апокрифни книги под негово име: Втора и Трета книга Ездра, запазени в различни версии и езици, и особено популярни в ранната Църква заради нравственото и пророческо съдържание.
Значението на Ездра в юдейската и християнската традиция е огромно, тъй като неговата дейност символизира възстановяването на Божия народ след тежките изпитания на плена, духовното обновление чрез Завета и утвърждаването на Божието слово като основа на обществения и религиозен живот. В християнската традиция той е почитан като пророк и учител на закона. Споменът за него се пази в литургичния календар на някои християнски църкви.