Евангелие (от гръцки εὐαγγέλιον, „блага вест“, „радостна вест“) е ключовият християнски термин, с който първоначално се обозначава добрата и спасителна новина за спасението на човечеството чрез въплъщението, страданието, смъртта и възкресението на Сина Божи Иисус Христос. Впоследствие думата евангелие започва да се използва и за боговдъхновените писмени разкази за живота и делото на Христос, известни като четирите Евангелия – от Матей, Марк, Лука и Йоан, които Църквата признава за канонични.
Като част от Новия Завет, евангелията са законополагащи книги на християнската вяра. Те съдържат основите на християнското учение и са приети от Църквата още от апостолско време. Тяхната автентичност и апостолски произход се засвидетелстват от: непрекъснатото предание на Църквата; цитати и препратки у ученици на апостолите, като Варнава и Климент Римски; свидетелства на древни християнски писатели от II век като св. Юстин Мъченик, св. Ириней Лионски, Татиан и др.; дори еретици (напр. Маркион, Валентин) и враждебни към християнството автори като Целс не отричат съществуването им, а само го тълкуват по свой начин; ранните преводи на Библията (сирийският Пешита, старолатинските преводи и др.) също съдържат четирите канонични евангелия.