Ераст (от гр. Εραστὸς – „достоен за любов“), е християнин, за когото се споменава на няколко места в Новия Завет. Според Деян. 19:22, той бил един от двамата сподвижници на апостол Павел, които той изпратил от Ефес в Македония. В Рим. 16:23 Ераст е наречен „настойник на градската хазна“ в Коринт – висока и отговорна длъжност, което показва, че първите християни не били непременно бедни или социално отхвърлени.
В 2Тим. 4:20 апостол Павел съобщава, че Ераст е останал в Коринт, докато той сам е продължил пътя си. Това свидетелства за дългогодишното служение и привързаност на Ераст към Павел и делото на Църквата.
Според църковното предание Ераст бил един от 70-те апостоли. След служението си в Коринт, той се отправил в Палестина, където станал иконом (настойник на материалните нужди) на Йерусалимската църква, а впоследствие епископ в Панеада (Панейон, днес Банияс) – област близо до изворите на река Йордан. Там той проповядвал с голям успех и мирно починал.
Паметта на св. Ераст се чества от Православната църква на 4 януари.