Енох (от евр. חֲנוֹךְ, Ханох – „посветен“, „посвещаващ се“) е името на две различни личности в Свещ. Писание:
1. Енох, син на Каин (Бит. 4:17). Той е първородният син на Каин, който след като е прокълнат и се отдалечава от лицето Господне, построява град, наречен по името на сина му – Енох. Това е първият град, споменат в Библията. Той символизира началото на човешката културна организация, но и отчуждението от Бога. Местоположението на този град не е известно днес.
2. Енох, син на Иаред (Бит. 5:18–24). Той е седмият от Адам, баща на Матусал (Мафусал), и един от най-благочестивите патриарси от допотопния свят.
Стих Бит. 5:24, наред с текста от Посланието до евреите (Евр. 11:5), показва, че Енох не умира, а бива взет жив от Бога – събитие, възприемано като предобраз на възнесение: „Чрез вяра Енох бе преселен, за да не види смърт; и не се намери, понеже Бог го пресели. Защото преди преселянето си той получи свидетелство, че е угодил Богу.“ (Евр. 11:5).
Той е също цитиран от ап. Юда (Иуда 14: “За тях е пророкувал и Енох, седмият от Адама, като казва: ето, иде Господ с десетки хиляди Свои свети Ангели,”), където се говори за неговото пророчество срещу нечестивите, макар това пророчество да не се намира в каноничните книги на Библията.
Енох и Илия (другият възнесен пророк, без да види смърт) са възприемани в православната традиция като двете свидетелстващи личности от Откр. 11:3–7, които ще се върнат в последното време, за да проповядват против антихриста и ще бъдат убити от „звяра, който излиза от бездната“.
Древни юдейски и арабски предания представят Енох като първоучител на човечеството, основател на писмеността, астрономията и науките, а някои го идентифицират с митичния Хермес Трисмегист.