Елинисти (на гръцки: Ἑλληνισταί, буквално: „елинизирани“), са евреи, живеещи в диаспората (т.е. извън Палестина), които говорели гръцки език и в различна степен възприели елинската (гръцката) култура. Те се отличавали от така наречените „евреи по рождение“ (палестински юдеи), които използвали арамейски език и били по-привързани към традиционните еврейски обичаи.
В Новия Завет те се споменават в Деян. 6:1, където е описан първият случай, в който в християнската общност възниква напрежение на културно-езикова основа. Елинистите били вярващи юдеи, приели Христос, но поради езиковата бариера и различния културен опит, техните вдовици оставали пренебрегнати в благотворителната дейност. За да се реши този проблем, апостолите ръкоположили седем дякони, всички с гръцки имена (включително Стефан, Филип, Прохор и др.), които вероятно и сами били елинисти, за да се погрижат справедливо за нуждаещите се.
Елинистите изиграват значима роля в ранното разпространение на християнството, особено извън пределите на Юдея. Стефан, първият мъченик, и Филип, който проповядва в Самария и кръщава етиопския скопец, са типични представители на тази група. Те по природа били по-отворени към проповядване на вярата сред неевреите, езичниците.
Понятието „елинисти“ не трябва да се бърка с „елини“ (Ἕλληνες), което в Новия Завет обикновено се отнася до неевреи – езичници, гърци по произход или култура.