Едем (от евр. עֵדֶן , ‘ēḏen – „приятност“, „наслада“, на гр. Ἐδέμ) е страната, в която Бог насажда райската градина, мястото за обитание на първите хора (Бит. 2:8). В Свещеното Писание думата Едем понякога се използва и в преносно значение – като обозначение на всяка област, известна с красота, плодородие и изобилие.
В книгата Битие се казва, че от Едем изтичала река за напояване на градината, която след това се разделяла на четири: Фисон, Геон (или Тихон), Хидекел (Тигър) и Ефрат (Бит. 2:10–14). Макар Тигър и Ефрат да са известни и до днес, точното географско местоположение на Едемската градина остава неясно. През вековете мнозина са се опитвали да я локализират в различни части на Азия и Африка – от Армения и Кавказ до Етиопия, Индия и дори остров Цейлон. Най-вероятно обаче градината е била разположена някъде в района на Месопотамия, между Тигър и Ефрат.
Преданието за Едем и за блажения живот на първите хора е живо и в извънбиблейски традиции. Така например гръцкият поет Хесиод описва „златния век“ като време, когато човеците живеели като богове – без труд, болка или старост, наслаждавайки се на покой, мир и изобилие. Това архетипно очакване за изгубения рай и неговото възстановяване намира пълното си осъществяване в християнската надежда: чрез вярата в Иисус Христос, праведниците ще наследят вечен живот в небесния Едем – нетленен и вечен.