Дявол (гр. διάβολος – „клеветник“, „обвинител“, „прелъстител“) – в Свещеното Писание название на падналия дух, противник на Бога и съблазнител на човека. Думата означава буквално „онзи, който клевети, разкъсва, разделя“, и подчертава разрушителната му дейност.
Господ Иисус Христос казва за дявола: „Вашият баща е дяволът… Той беше човекоубиец отначало и не устоя в истината, защото в него няма истина. Когато говори лъжа, от своето говори, защото е лъжец и баща на лъжата“ (Йоан 8:44). Тук дяволът е представен като: човекоубиец – чрез въвеждането на греха и смъртта; лъжец – противник на истината; изкусител – внушаващ лъжливи мисли и зли желания.
В Писанието често се употребява и името Сатана (евр. „противник“). В повечето случаи „дявол“ и „сатана“ обозначават една и съща личност – върховния дух на злото. Изразът „дяволи“ понякога се употребява и в множествено число за злите духове (бесове), които действат под негово влияние.
В библейското разбиране дяволът не е равносилен на Бога и не притежава самостоятелна творческа сила. Той е паднал дух, който злоупотребява със свободата си и се стреми да отклони човека от истината чрез лъжа; клевета; изкушение; внушаване на зли помисли. Неговата власт е ограничена и временна. Окончателното му осъждане е предсказано в Откровението (Откр. 20:10).
В изкушението на Христос в пустинята (Мат. 4:1–11) се разкрива неговата тактика – използване дори на авторитета на Писанието за измама.
Понякога Писанието нарича „дявол“ или „чедо на дявола“ хора, които съзнателно се отдават на вършенето на зло (срв. Йоан 6:70; 1 Йоан 3:10). В този смисъл терминът обозначава духовна принадлежност, а не онтологично тъждество.