Дякон (гр. διάκονος – служител, служащ) е служение, възникнало в ранната Църква, първоначално с цел да организира и подпомага милосърдната дейност на християните.
В посланието до филипяни ап. Павел поздравява „всички светии в Христа Иисуса, които са във Филипи, с епископите и дяконите“ (Флп. 1:1), а в Първото послание до Тимотей подробно описва нравствените качества, които трябва да притежават дяконите (1 Тим. 3:8–13).
Избирането и ръкополагането на първите седем дякони е описано в Деян. 6:1 сл. Апостолите, поради нарастването на християнската община и необходимостта от грижа за бедните, избират седем мъже „с добро име, изпълнени с Дух Свети и мъдрост“: Стефан, Филип, Прохор, Никанор, Тимон, Пармен и Николай. Първоначално тяхната задача била „служението при трапезите“, което означава грижа за материалните нужди на вярващите, особено на вдовиците и бедните. Така дяконството възниква като служение на любовта и милосърдието.
Постепенно дяконите започват да участват и в литургичния живот на Църквата: съдействат при извършването на светите тайнства; подпомагат епископите и презвитерите в богослужението; възгласяват ектениите и организират реда в храма; грижат се за църковното имущество и благотворителността. Дяконите могли и да проповядват, както свидетелстват примерите на св. архидякон Стефан (Деян. 6:8–10) и св. Филип (Деян. 8:5–8).
Ап. Павел изисква от тях да бъдат „почтени, не двуезични, не пристрастени към много вино, не користолюбиви“, да пазят „тайната на вярата с чиста съвест“ и да бъдат изпитани преди да служат (1 Тим. 3:8–13).