Динарий (гр. δηνάριον, лат. denarius) – сребърна римска монета, широко използвана в Палестина по времето на Иисус Христос. В българския превод на Библията често е предадена като „пеняз“ (напр. Мат. 18:28; Мат. 20:2; Мат. 22:19). Един динарий приблизително се е равнявал на 1,25 сикли и е представлявал обичайната надница за един работен ден (Мат. 20:2).
В древността върху динария обикновено е била изсечена главата на богинята на Рим, а в имперския период – портретът на римския император с надпис, посветен на него (Мат. 22:20–21; Марк 12:16; Лука 20:24). Това именно обяснява думите на Христос: „Чий е този образ и надпис?“
Съществували са и златни динарии, наречени ауреуси (aureus), които се равнявали по стойност на 25 сребърни динария. В притчата за немилостивия длъжник (Мат. 18:23–35), контрастът между огромния дълг от 10 000 таланта и малкия дълг от 100 динария подчертава големината на милостта, която човек получава от Бога, и нуждата сам да проявява милост.