Декапол (гр. Δεκάπολις, „Десетоградие“) е наименование на съюз от десет гръко-римски града в района източно и югоизточно от Галилейското езеро, както и частично на запад от Йордан, в пределите на т.нар. Трансйордания. Името произлиза от гръцкото δέκα (десять) и πόλις (град), буквално: „десет града“.
Декапол се споменава в Новия Завет: Мат. 4:25; Марк 5:20; Марк 7:31.
Това е една от областите, където Господ Иисус Христос проповядвал и изцелявал, включително бесноватия от Гергеса (Марк 5), който след изцелението започнал да благовести в Декапол.
Градовете в Декапол не били строго фиксирани (понякога броят надхвърлял 10), но обикновено включват: Дамаск – най-северният и един от най-важните; Гадара – срещу Тивериада, над долината на Йордан; Гераза – дн. Джераш в Йордания; Скифополис (Скифопол) – единственият от десетте на запад от р. Йордан; Пела – южно от Галилейското море; Филаделфия – днешен Аман, столица на Йордания; Дионисия; Хипос (Сусита); Рафана; Каната (или Капитолия).
Този съюз съществувал като независим още в началото на II век пр. Хр., но по времето на Александър Яней (103–76 г. пр. Хр.) бил подчинен на юдейската власт. По-късно бил освободен от Помпей, който извършил и окончателната му реорганизация в края на 60-те години пр. Хр.
Разпадането на съюза започнало, когато някои от значимите градове (Гергеса и Филаделфия) били включени в създадената през 106 г. сл. Хр. римска провинция Арабия. По времето на Христос в тази област имало много чужденци (гърци). С това се обяснява и фактът, че гергесинците отглеждали големи стада свине (Мат. 8:30) – занятие, което било забранено за евреите според Закона.
От всички тези градове само Дамаск, подобно на оазис в пустинята, и до днес остава многолюден и процъфтяващ, докато останалите са в запустение.
Присъствието на Иисус в тази културно неюдейска област подчертава универсалния характер на Евангелието. Неговото дело там показва, че спасението не е само за „дома Израилев“, но и за езичниците.