Ден (евр. יוֹם – йом; гр. ἡμέρα) – основна единица за време в Свещеното Писание, обозначаваща както светлата част на денонощието, така и цялото денонощие. В библейската традиция денят има както астрономическо, така и богословско значение.
В староеврейската традиция денят се разделял на три главни части: вечер, утро, пладне. (срв. Пс. 54:18)
Същевременно в Свещеното Писание се споменават и по-фини подразделения:
1. Зора (разсъмване) Времето преди изгрев слънце. В Талмуда се разделя на четири части, като първата се нарича „ранна зора“. В този час възкръсва Господ Иисус Христос (срв. Марк 16:2; Мат. 28:1). 2. Утро. Началото на деня след изгрева (срв. Бит. 1:5; Изх. 10:13; 12:10), наричано и „изгряване на слънцето“ (2 Цар. 23:4). 3. Дневен зной. Периодът на най-силната жега – приблизително от третия до шестия час (около 9:00–12:00). Нарича се още „жар слънчев“ (срв. Бит. 18:1; Неем. 7:3). 4. Пладне е средата на деня (Бит. 43:16). 5. Дневна прохлада. Времето след пладне преди залез, когато се усеща лек вятър (Бит. 3:8). 6. Вечер – евреите разграничавали два вида „вечер“: първи – около третия час след пладне (ок. 15:00) и втори (късен) – около петия час след пладне (ок. 17:00). Периодът между тях се наричал „междувечерие“ (сумрак).
След Вавилонския плен денят започнал да се дели на 12 часа (светлата част). По-късно дневните и нощните часове се групирали в четири части, обозначавани според основните часове: първи час (ок. 6:00); трети час (ок. 9:00); шести час (ок. 12:00); девети час (ок. 15:00) (срв. Мат. 27:46; Марк 15:25; Йоан 19:14).
В библейската традиция „ден“ не означава само астрономическо време, но и период от Божието творческо действие (Бит. 1 гл.); време на спасително събитие („ден Господен“).