Ден на очистването (евр. יוֹם הַכִּפּוּרִים – Йом ха-Кипурим; гр. ἡμέρα ἐξιλασμοῦ) е най-тържественият и строг покайно-очистителен празник в старозаветния култов календар. Отбелязвал се на десетия ден от седмия месец (тишри) и бил свързан с пост, смирение и изповядване на греховете (Левит 16:2–34; 23:26–32).
Този ден бил посветен на всеобщо покаяние и умилостивяване пред Бога. Народът постел и „смирявал душите си“, а всякаква работа била строго забранена. Денят имал изключително значение, защото чрез него се извършвало годишното очистително освещаване на светилището и народа.
В този ден единствено първосвещеникът влизал в Светая Светих. Той принасял в жертва телец за собствените си грехове и за дома си. Пред скинията се поставяли два козела и чрез жребий се определяло: единият – „за Господа“ – заколван като жертва за греховете на народа; другият – „козел отпущения“ (т.нар. „козел за Азазел“) – изпращан в пустинята след изповядване върху него на греховете на Израил. Първосвещеникът влизал с кадилница, изпълнена с благовонен тамян. След това: седемкратно поръсвал с кръв над чистилището, като извършвал това първо с кръвта на телеца, после с кръвта на козела; помазвал роговете на жертвеника и го поръсвал седем пъти; освещавал и останалите принадлежности на скинията (по-късно – храма). Над живия козел първосвещеникът изповядвал греховете на целия народ, след което той бил отвеждан в пустинята – символ на отнасянето на греха далеч от общността. Свещенодействието завършвало с всесъжение.
След разрушаването на Йерусалимския храм (70 г.) жертвоприношенията престават, но Йом Кипур остава най-строгият ден на пост и покаяние в юдаизма, съсредоточен върху молитва, изповед и прошка.
В християнското богословие този обряд се разглежда като предобраз на изкупителната жертва на Христос. Посланието до евреите нарича Христос истински Първосвещеник, Който веднъж завинаги влиза не в ръкотворно светилище, а в самото небесно, със собствената Си кръв (Евр. 9:11–14).