Давид (евр. Давид – „възлюбен [от Бога]“) е една от най-важните и обичани личности в библейската история – пастир, псалмопевец, пророк и цар, когото Бог нарече „мъж по Своето сърце“ (1Цар. 13:14; Деян. 13:22). Произхожда от племето Юда и е най-малкият син на Иесей, правнук на Вооз и Руф, от Витлеем. На 19 години, докато пасе овцете на баща си, Давид е избран от Бога и помазан от пророк Самуил за цар, вместо отхвърления заради непокорство Саул.
Давид се отличава с телесна сила, красота, мъдрост и дълбока богобоязливост. Убива Голиат – филистимския великан, с прашка и така става национален герой. Служи като музикант и воин в двореца на Саул, става близък приятел с Ионатан, сина на царя, и се жени за дъщеря му Мелхола. Завистта и омразата на Саул го принуждават да живее като беглец, но Давид щади живота на царя, признавайки го за Божи помазаник. След смъртта на Саул и синовете му в битка с филистимците, Давид е помазан за цар първо над Юда, а после и над всички израилеви племена. Царува 40 години (2Цар. 5:4–5), пренася Кивота на Завета в Йерусалим и го прави столица на царството.
Въпреки великия си дух, Давид не е безгрешен. Прелюбодейството с Вирсавея и смъртта на мъжа ѝ Урия носят на царя Божие наказание – семеен разпад, междуособици, страдания и скръб. Но той се покайва дълбоко, както показва 50-ят псалом, и до края на живота си остава верен на Бога. Краят му е мирен – предава царството на сина си Соломон, предава му плана и средствата за построяването на храма и умира на 70 години. Погребан е в Града Давидов, където гробницата му била място за поклонение векове наред (Деян. 2:29).
Давид е и велик псалмопевец. По традиция му се приписват повечето от псалмите в Псалтира, които остават вечни образци на молитва, покаяние, хваление и пророчество. Те изразяват най-дълбоките чувства на вярващата душа и съдържат редица месиански пророчества, които се изпълняват в Иисус Христос. Поради това Давид е наричан „цар и пророк“, а Иисус често е наричан „Син Давидов“. Паметта на св. цар-пророк Давид се празнува от Църквата на 26 декември – в деня след Рождество Христово.