Дамаск (на евр. דַּמֶּשֶׂק, Даммесек, в Амарнските писма – Димаски, гр. Δαμασκός, лат. Damascus) е един от най-древните градове в света, съществуващ и до днес. Той е столицата на древна Сирия и в продължение на три века е служил като резиденция на сирийските царе. Разположен е на река Барада (библейската Авана) и се намира на около 180 км северозападно от Йерусалим. Още в древността и до днес градът е заобиколен от живописни и плодородни земи с богата растителност, поради което често е наричан „рай на земята“.
В Библията Дамаск се споменава многократно. За първи път в Битие 14:15, като мястото до което Авраам преследва завоевателите, отвлекли Лот. По време на цар Давид, градът става данъкоплатец на Израил (2Цар. 8:6), а по-късно се превръща в обект на множество пророчества (Ис. 17:1; Иер. 49:23–27; Ам. 1:3–5). Йосиф Флавий посочва, че градът е основан от Уц, син на Арам, внук на Сим (Бит. 10:23).
Дамаск е мястото, където се извършва едно от най-знаменателните събития в историята на християнството – обръщението на Савел (ап. Павел). Именно по пътя за този град, с намерение да гони християните, Павел вижда небесно видение, пада на земята, ослепява и чува гласа на Иисус Христос (Деян. 9). В Дамаск той е кръстен от Анания, проглежда и започва да проповядва, а по-късно, за да избегне убийство, е спуснат в кош през градската стена (Деян. 9:25; 2Кор. 11:32).
Улицата „Права“, спомената в Деян. 9:11, съществува и до днес, минаваща през центъра на стария град. Там все още се показват домът на Юда, къщата на Анания, гробът на слугата на Елисей Гиезий, както и къщата на Нееман сириеца.
В Дамаск има силно еврейско присъствие още в древността, а според Йосиф Флавий по време на Юдейската война били избити между 10 и 18 хиляди евреи.