Блаженство (гр. μακαριότης; евр. אשרי – „щастие“, „благословено състояние“) в Свещ. Писание означава състояние на истинско и пълно щастие, произтичащо от общението с Бога и участието в Неговия живот. То не се свежда до външно благополучие, а има преди всичко духовно и есхатологично измерение.
В Новия Завет Бог е наречен „блажен и едничък Властител, Цар на царете и Господар на господаруващите“ (1 Тим. 6:15; срв. 1 Тим. 1:11). Блаженството по съвършен начин принадлежи на Самия Бог, Който е изворът на всяко благо.
В Писанието думата „блажен“ се прилага и към:
- Пресвета Богородица – „Блажена е повярвалата“ (Лука 1:45; срв. Лука 11:27);
-
Боящите се от Бога и пазещите заповедите Му (Пс. 1:1–3; Пс. 127:1–5);
-
Онези, които слушат и изпълняват словото Божие (Мат. 13:16);
-
Праведните, чиито имена са записани в Книгата на живота (Откр. 22:14).
Особено значение има Христовата проповед на планината, където са формулирани т. нар. Блаженства (Мат. 5:3–12). Блажени са: нищите духом, плачещите, кротките, милостивите, чистите по сърце, миротворците, гонените заради правдата и Христовото име. Тук блаженството е свързано не с външен успех, а с вътрешно състояние на смирение, покаяние, любов и вярност към Бога, което прави възможна връзката с Бога, източника на блаженството.
В някои старозаветни текстове блаженството е описано и като външно благополучие – мир, дълголетие, потомство (Пс. 127). Но новозаветното откровение изяснява, че пълното и съвършено блаженство принадлежи на бъдещия век.
Свещ. Писание многократно говори за бъдещото блаженство на праведните: „Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога“ (Мат. 5:8); „Праведниците ще възсияят като слънце“ (Мат. 13:43); „И ще отидат тия във вечен живот“ (Мат. 25:46). Апостол Павел свидетелства, че „око не е видяло и ухо не е чуло“ онова, което Бог е приготвил за любещите Го (1 Кор. 2:9), а „сега виждаме смътно…, тогава – лице в лице“ (1 Кор. 13:12). Св. Йоан Богослов добавя: „Ще бъдем подобни Нему, защото ще Го видим както си е“ (1 Йоан 3:2).