Авраам е първият от патриарсите в Библията, т.е. родоначалник на израилския народ. Бог сключва с него завет и му дава тройно обещание: за земя, за многочислено потомство като звездите на небето и за благословение, което ще достигне до всички народи. Проявява вяра, готов е да пожертва сина си Исаак – предобраз на жертвата на Божия Син. Авраам е почитан от юдеи, християни и мюсюлмани.
Името „Авраам“ (евр.: אַבְרָהָם, Avraham; грц.: Ἀβραάμ) първоначално е „Аврам“ (אַבְרָם, Avram). „Аврам“ означава „възвишен баща“ (Av – баща, ram – възвишен). Името говори за велик, стоящ между небето и земята родоначалник. В Бит. 17:5 Бог променя името на „Авраам“, което означава „баща на множество“ или „баща на множество народи“.
В християнството се смята за баща на всички вярващи (Рим. 4:11).
Среща се в: Бит. 12–25 гл.; Мат. 1:1-2; 3:9; 8:11; 22:32; Лука 1:55; 3:8; 13:16; 16:22-24; 19:9; Йоан 8:39-40; Рим. 4:1-25; Евр. 11:8-12 и др.