Асия (гр. Ἀσία – Asía, лат. Asia)
Асия в библейския контекст е наименование на римска провинция в западната част на Мала Азия, а не на целия континент Азия, както се разбира в съвременната география. В Деян. 2:9; 6:9; 19:10, 26–27; 20:16, 18; 1Кор. 16:19; 2Кор. 1:8; 2Тим. 1:15 и др. под „Асия“ се разбира проконсулската Асия – област, която включвала Лидия, Кариа, Иония, Еолия, Фригия и Мизия, с Ефес като главен град и административен център.
Първоначално названието Асия се отнасяло само до малка област около Лидия, но с течение на времето обхватът ѝ се разширил. В римската епоха, след 129 г. пр. Хр., тя официално станала провинция, управлявана от проконсул. Територията ѝ по крайбрежието на Егейско море била гъсто населена от гръцки колонии и градове с важна търговска и културна роля.
В тази област апостол Павел води активна мисионерска дейност: проповядва в Ефес, от който излиза словото по цяла Асия (Деян. 19:10), и поддържа връзки с вярващите в Колоси, Лаодикия, Смирна и др.. Седемте църкви в Откровение (Откр. 1:4, 11) – в Ефес, Смирна, Пергам, Тиатир, Сард, Филаделфия и Лаодикия – се намират в тази римска провинция.
Асия има огромно значение за ранното християнство: тя става център на мисионерството и църковния живот извън Палестина. Именно тук се създават едни от първите християнски общини, които играят ключова роля в разпространението на Евангелието в езическия свят.
В по-широк историко-библейски контекст „Асия“ понякога символично обхваща цялата Мала Азия – полуостров, който днес е част от съвременна Турция. Този регион е богат на библейска история, според преданието тук се е намирала и градината Едем, тук е започнало човешкото съществуване, и тук са се извършили решаващи събития от историята на спасението.
Среща се в: Деян. 2:9; Деян. 19:10; Откр. 1:4.