Артемида

Артемида. (гр. Ἄρτεμις – Artemis, „непорочност“)

Артемида, известна и под латинското си име Диана, е една от главните богини в гръцкия и римския пантеон. Според митологията дъщеря на Зевс (Юпитер) и Лето (Латона), и сестра-близначка на Аполон. Представяна е като богиня на лова, девствеността, дивата природа и луната. Често се изобразява с лък и стрела, полумесец на челото и елен до себе си, като символ на своята власт над природата и невинността. Името ѝ в превод означава „цялостна“, „чиста“, „неприкосновена“.

В епохата на елинизма култът към Артемида се разпространява широко в Близкия Изток – в градове като Птолемаида (Акко), Рафиа, Дамаск, Гераза и др., често като синкретична форма с местни божества. Особено в Ефес богинята е почитана като Артемида Ефеска – със собствена, локализирана форма на култа. Там тя е възприемана не просто като девствена ловджийка, а като майка-богиня и покровителка на плодородието, с многогърдо изображение, символизиращо изобилието.

Храмът на Артемида в Ефес бил едно от Седемте чудеса на древния свят – величествено съоръжение, за чието строителство били нужни 220 години. Плиний Стари пише, че бил дълъг 425 фута и широк 220 фута, с над 100 богато украсени колони. Унищожен от Херострат през 356 г. пр. Хр., храмът бил възстановен в още по-голям блясък. Станал център на поклонение и източник на търговска печалба, сребърни храмчета с образа на богинята били популярна стока.

В Деян. 19:24–40 се описва конфликтът между апостол Павел и местните занаятчии. Павел проповядвал, че „боговете, създавани от човешки ръце, не са богове“ (Деян. 19:26), с което засегнал доходния занаят на сребролеяря Димитър и събратята му. Последвало масово въстание в театъра на Ефес, съпроводено с викове: „Велика е Артемида Ефеска!“ (ст. 28). Благодарение на намесата на градския управител, бунтът е овладян.

Храмът е разрушаван неколкократно – при Нерон (I в. сл. Хр.), а окончателно – от готите при император Галиен (260–268 г.). Днес от него са останали само руини, но култът към Артемида е важен исторически контекст за разбирането на раннохристиянските сблъсъци с езическата религия.

Среща се в: Деян. 19:24–40.

Споделете тази статия в:

Facebook
Telegram
Email