Антихрист (гръц. ἀντίχριστος – „против Христос“, „вместо Христос“). В Свещ. Писание терминът антихрист се среща само в посланията на св. Йоан Богослов:
1 Йоан 2:18 – „както сте слушали, че иде антихрист, и сега са се появили вече много антихристи..“
1 Йоан 2:22 – „Кой е лъжец, ако не онзи, който отрича, че Иисус е Христос? Той е антихрист, който отрича Отца и Сина…“
1 Йоан 4:3 – „…а всеки дух, който не изповядва, че в плът е дошъл Иисус Христос, не е от Бога; това е духът на антихриста.“
2 Йоан 1:7 – „защото в света влязоха мнозина прелъстници, които не изповядват, че Иисус Христос е дошъл в плът; такъв човек е прелъстник и антихрист..“
Въпреки че самото име „Антихрист“ не се използва в други книги на Новия Завет, образът му се идентифицира с: „човекът на греха, синът на погибелта“ (2 Сол. 2:3), „звярът от морето“ в Откровение 13, „лъжепророци и лъжемесии“ (Мат. 24:24; Марк 13:22), „който се противи и се превъзнася над всичко, що се нарича Бог, или светиня, за да седне като бог в Божия храм, показвайки себе си, че е бог.“ (2 Сол. 2:4).
Етимология: ἀντί (anti) – „против“, но и „вместо“; χριστός – „Помазаник“, Христос. Затова Антихрист може да означава както враг на Христос, така и лъжлив заместител, който се представя за истинския Христос.