Анна пророчица (евр: חַנָּה , означава „благодат“, „милост“. Гръц. Ἄννα ἡ προφήτις) е възрастна пророчица, спомената в Евангелието според Лука (2:36–38). Тя е дъщеря на Фануил от племето Асир – едно от северните израилеви племена. Анна е описана като вдовица, която след седем години брак живее в храма и не се отделя от него, служейки на Бога с пост и молитва денем и нощем.
Анна става свидетелка на представянето на младенеца Иисус в храма от Йосиф и Мария. Заедно със Симеон Богоприемец тя представлява очакващите избавлението на Израил. Тя разпознава в Младенеца обещания Месия. В Православната църква Анна пророчица се чества на 3 февруари, деня след Сретение Господне.