Анатема (гръцки: ἀνάθεμα / ἀνάθημα, „проклятие“, „посветено на унищожение“) е термин, използван в Библията, църковната традиция и каноничното право. Най-общо той означава: отлъчване от общение с Църквата; предаване на Божия съд; осъждане на ерес или богохулство.
В класическия гръцки думата ἀνάθημα означава „посвещаване (на боговете)“, но в библейски и християнски контекст ἀνάθεμα придобива значение на нещо отделено за пълно унищожение, нечисто, под клетва.
В Стария Завет анатема е нещо, посветено на Бога чрез пълно изтребление, заклето унищожение. Например, при Иисус Навин 6:16 (относно Йерихон): „Градът ще бъде под заклятие [анатема], и всичко, що е в него, е за Господа (на силите)“.
В Новия Завет терминът се използва с духовен смисъл за отлъчване от Христовото тяло: 1 Кор. 16:22: „Който не обича Господа Иисуса Христа, да бъде анатема, маран-ата!“ Гал. 1:8–9: „Но ако дори ние, или Ангел от небето ви благовестеше нещо по-друго от това, що ние ви благовестихме, анатема да бъде.“