Амалик е внук на Исав (Едом) и родоначалник на амаликийците – древен номадски народ, който в Библията е представен като един от най-яростните врагове на Израил. Те са първият народ, който напада израилтяните след Изхода от Египет (Изх. 17:8–16).
Амалик е син на Елифаз, първородния син на Исав, и наложницата му Тимна (Бит. 36:12). Амаликийците населяват южната част на Ханаан и пустинята Негев – територии между Египет и земята на филистимците.
Амалик става символ на злото, богохулството и враждата срещу Божия народ. В юдейската и християнската традиция амалик е тълкуван алегорично – като образ на греха, плътските страсти, сатаната, или вътрешния враг на вярата. „Господ ще воюва против Амалика от рода в род“ (Изх. 17:16)
Според тълкувателната традиция, пълното унищожение на амалик (вкл. потомството и добитъка) има духовен смисъл – да няма нищо, което да възроди злото или гордостта против Бога.