Алилуия (евр: הַלְלוּיָהּ – hallelu-Yah, гръцки: Ἁλληλούϊα) е възклицание на хваление към Бога, срещано много често в Стария Завет. Съставена е от две части: הַלְלוּ (halelu) – „възхвалявайте“ и יָהּ (Yah), което е съкратена форма на Божието име Яхве. Означава: „Хвалете Господа!“ или „Слава на Яхве!“.
В гръцката форма Ἁλληλούϊα се среща в Откровение 19:1–6, където небесните множества възхваляват Бога: „След това чух висок глас като от много народ на небето, който казваше: (алилуия, спасение и слава, чест и сила на Господа, нашия Бог.“ (Откр. 19:1) Това е единственият случай, в който думата се среща в Новия Завет.
Възклицанието се използва често в православното богослужение, особено след прокимените на вечерня и утреня; в Божествената Литургия, в заупокойни служби, в много канони, акатисти и литургични песнопения