Агар (евр. הָגָר – Hāgār; гр. Ἁγάρ – Hagár)
Значение на името: „бягство“, „изгнание“, „пришелка“, „странстваща“.
Агар е египтянка, спомената в книгата Битие (Бит. 16:1–3) като слугиня в дома на Авраам и Сарра. Според някои апокрифни предания тя била дадена на Сарра като подарък от египетския фараон, когато той отпуснал Авраам и съпругата му след епизода в Египет (Бит. 12:19–20). Поради безплодието на Сарра, тя предложила на Авраам да вземе Агар за наложница, за да има потомък чрез нея. Когато Агар заченала, тя започнала да се възгордява и да се държи непочтително със Сарра, което довело до конфликт. Агар била принудена да бяга и се насочила към Египет, минавайки през пустинята Сур.
На пътя си тя била намерена от Ангела Господен край извор в пустинята, който по-късно получил името Беер-лахай-рои – „извор на Живия, Който ме вижда“ (Бит. 16:7–14). Там Агар получила повеление от Бога да се върне при господарката си и пророчество, че ще роди син – Измаил, който ще стане родоначалник на голям народ, макар и да бъде свободолюбив и войнствен: „ръката му ще бъде против всички, и ръцете на всички – против него“ (Бит. 16:12). Агар се покорила и се върнала в дома на Авраам, където родила Измаил.
Историята на Агар получава алегорично тълкувание в Новия Завет. Апостол Павел, в Посланието до Галатяни (Гал. 4:21–31), използва Агар и Сарра като образи на двата завета: Агар символизира Стария Завет и робството на Закона, който произхожда от планината Синай; а Сарра символизира свободата в благодатта на Новия Завет. „Това са двата завета, единият от Синайската планина, който ражда за робство и който е Агар“, казва апостолът, като по този начин подчертава, че само Евангелието прави човека наследник на Божието царство, а не принадлежността към Закона. Както Агар и синът ѝ бяха изгонени от дома на Авраам, така и онези, които остават под Закона, без да приемат Христос, не могат да участват в наследството на Новия завет.
Агар остава в библейското предание като сложен образ на майка, робиня и чужденка, която въпреки своята низка позиция получава Божие откровение и благословение. Тя е и първият човек в Библията, за когото е записан пряк разговор с Божий ангел. Арабската традиция я свързва с родословието на исмаилтяните, а някои източни народи дори наричат планината Синай на нейно име.