Адонаи (евр: אֲדֹנָי, ’Adonai) е едно от основните заместващи имена на Бога в еврейската и християнската традиция. То означава „Господар“, „Господ“ и се използва като почтителен заместител на тетраграмата – личното име на Бога в Стария Завет: YHWH (יהוה), което евреите не произнасят от благоговение. В Библията Адонаи често се среща там, където в оригинала стои YHWH, но при четене или превод се изговаря „Адонаи“, за да се избегне изричането на Божието име. В някои случаи „Адонаи“ се комбинира с други епитети (напр. „Адонаи Елохим“ – Господ Бог).
Етимология: Иврит ’adon (אָדוֹן) – „господар, владетел“, в множествена форма с притежателен суфикс -ai, което дава ’Adonai – „моят Господ“ или „Господарят ми“. Формата е множествено число, използвано като израз на величие и уважение (плурал маестатис).
Употреба в Свещ. Писание: В Стария Завет името Адонаи се среща над 400 пъти, често в молитви и пророчества. В Псалмите и пророческите книги това име изразява покорство, благоговение и зависимост от Божията власт.
В гръцкия превод на Библията (Септуагинта) Адонаи се предава с Κύριος – също „Господ“.