Ханаан (евр. כְּנַעַן Kəna‘an – „покорен, подвластен“) е син на Хам и внук на Ной (Бит. 9:18). След проявената от Хам непочтителност към Ной, последният изрича проклятие не над самия Хам, а над неговия син Ханаан: „проклет да бъде Ханаан; роб на робите ще бъде на братята си“ (Бит. 9:25). Ханаан става родоначалник на народите, известни в Библията като ханаанеи.
Хананеите са потомци на Ханаан и първоначални обитатели на земята Ханаанска, областта от Сидон до южните предели при Гомора (Бит. 10:15–19). Те се разделяли на множество племена (хетеи, амореи, иевусеи, ферезеи, евеи, гергесеи и др.), живели в укрепени градове и без общ централен владетел. Езикът и имената им са семитски и близки до финикийския и еврейския.
В религиозно отношение хананеите се отличавали с развито езичество и култове към Ваал, Астарта, Молох и др., съпроводени с идолопоклонство и тежки нравствени извращения. Поради това в библейската перспектива те са представени като народ, чиято „мярка на беззаконието“ се е изпълнила (Бит. 15:16), и срещу който Израил получил строги заповеди за отделяне и унищожение (Изх. 23:32; Втор. 7:1–5). Израилтяните обаче не унищожили напълно хананеите; значителна част от тях останали да живеят сред Израил, често като данъкоплатци или подчинени (Съд 1). Това довело до културно и религиозно смесване, идолослужение и тежки последици за Израил, особено през епохата на съдиите. Остатъци от хананейските народи се споменават и в по-късни библейски периоди – при Давид, Соломон и след Вавилонския плен.