Халколиван (гр. χαλκολίβανον) е рядка и трудна за тълкуване дума, срещаща се само в Откровение на Йоан Богослов (Откр. 1:15; Откр. 2:18). Произходът и точното ѝ значение не са сигурно установени, поради което в научната литература съществуват множество предположения.
Предлаганите тълкувания включват: разтопена или течна мед; блестяща и сияеща мед; ливанска медна руда; метал, наподобяващ по вид благовонна смола; плавилна пещ за мед; както и сплав от злато с други метали. Нито едно от тези обяснения обаче не е общоприето.
Най-вероятно думата произлиза от съчетание на гр. χαλκός („мед“) и λίβανος („ливан, благовонна смола“), т.е. χαλκὸς ὁ λίβανος / χαλκὸς τοῦ λιβάνου, и обозначава скъпоценен метален сплав или особено пречистена мед, отличаваща се с огнено-червен или златисто-жълт блясък. В апокалиптичния контекст халколиванът подчертава величието, сиянието и страшната слава на възкръсналия Христос.