Николай (гр. Νικόλαος, „победител на хората“) Николай (дякон) е един от седемте дякони на апостолската Църква, избрани по свидетелството на Деян. 6:5 за „ежедневната служба“, тоест за грижата за трапезите и за справедливото разпределение на помощите между вярващите. Той е родом антиохиец, което показва, че и християни от диаспората са избирани за ръководно служение.
Изборът на седемте дякони бележи важен момент в църковния живот: апостолите запазват първенството си в служението на словото и молитвата, а диаконите поемат социалното служение, необходимо за нарастващата общност.
В по-късна традиция се среща мнението, че дякон Николай е бил основател или вдъхновител на сектата на николаитите, спомената в Откр. 2:6, 15. Подобно твърдение обаче е трудно защитимо по няколко причини: Новият Завет свидетелства, че Николай е избран като „мъж, изпълнен с Дух Свети“ (срв. Деян. 6:3), което е несъвместимо с основаването на безнравствено и лъжеучително движение. Няма пряко библейско доказателство, което да свързва исторически дякона Николай с николаитите. По-вероятно е самата секта да се е прикривала с неговото име, за да придаде авторитет на своето учение.