Закхей (в превод от еврейски זַכַּי – Zakkai: „чист“, “невинен”, “праведен”) е име, срещано в Библията по отношение на две личности:
В 2 Макав. 10:19 се споменава военачалникът Закхей, един от помощниците на Юда Макавей.
Най-известен обаче е Закхей от Евангелието според Лука (Лука 19:2 сл.) – богат юдеин, живял в Йерихон и заемал длъжността началник на митарите, т.е. ръководител на събирачите на данъци за римските власти. За евреите тази професия била свързана с измама, алчност и сътрудничество с окупаторите, затова такива хора били наричани грешници (Лука 19:7).
Закхей обаче имал силно желание да види Иисус Христос, което го накарало, поради малкия си ръст, да се покачи на едно дърво (смоковница) край пътя, по който Иисус минавал. Христос, познавайки сърцето му, се обърнал към него по име и казал:
„Закхей! слез скоро, защото днес трябва да остана в дома ти“ (Лука 19:5).
Според равински източници, Закхей е бил баща на известния равин Йоханан бен-Заккай, живял също в Йерихон и починал около 120 г. сл. Хр.
Според църковното предание, Закхей станал първият епископ на Кесария Палестинска (ср. Апостолски постановления 7:46).