Завулоново коляно (племето на Завулон) е едно от дванадесетте Израилеви колена, което получава във владение една от най-красивите части на Обетованата земя – областта между Галилейското езеро (споменато в Мат. 4:13) и Средиземно море. Граничи на юг с племето на Исахар, а на север с Асир и Нефталим. С последното племе Завулон влиза в съюз за участие във войската на Варак и Девора срещу асорския цар Явин (Съд. 5:1,7).
Съдията Елон е произхождал от Завулоновото коляно (Съд. 12:11–12) и е бил погребан на негова територия.
От 1 Парал. 12:33–40 става ясно, че завулонците били добре обучени воини, но не пренебрегвали и мирния живот – на плодородните равнини и гористите хълмове на своето наследство произвеждали в изобилие зърно, брашно, смокини, грозде, вино и маслиново масло, както и отглеждали говеда и овце.
Земята на Завулон става основна сцена на земния живот и служение на Иисус Христос. Той минава през Назарет, Кана Галилейска, Тивериада, по хълма Тавор и други места. Именно тази територия пророк Исаия нарича „земя Завулонова и Нефталимова, Галилея езическа“, за която предсказва, че народът, който ходи в тъмнина, ще види голяма светлина – пророчество, което е изпълнено с явяването на Христос (Ис. 9:1–2; Мат. 4:14–16).
Племето на Завулон се споменава и в пророческите видения на пророк Йезекиил (Иез. 48:26,33), както и в Откровението на св. Йоан Богослов като едно от колената, от които ще бъдат запечатани верните (Откр. 7:8).