Варава е престъпник, освободен вместо съдения от Пилат Иисус Христос по искане на тълпата по време на Пасха. Случаят е описан и в четирите евангелия и се превръща в символ на несправедливостта, при която Невинният е осъден, а виновният — освободен. Според евангелистите Варава бил „прочут затворник“ (Мат. 27:16), участвал в бунт и извършил убийство (Марк 15:7; Лука 23:19). В Йоан 18:40 е наречен „разбойник“, което предполага, че е бил не просто крадец, а човек, въвлечен в насилствени действия.
По традиция на празника Пасха управителят освобождавал по един затворник по искане на народа. Пилат Понтийски предлага да пусне Иисус, у Когото не намира никаква вина, но под натиска на тълпата и първосвещениците, които подстрекават народа, освобождава Варава. Така се изпълнява парадоксът: Спасителят на света е осъден, а виновният — оправдан, което съдържа дълбока богословска символика за заместителната жертва.
Етимология. Името означава „син на бащата“ (от арамейски Bar-Abba, на гръц. Βαραββᾶς), което допълнително подчертава иронията: тълпата избира човешкия „син на бащата“, вместо Божия Син, Сина на Отец. Някои древни ръкописи дори предават двете му имена „Иисус Варава“, което прави избора още по-контрастен.
Среща се в: Мат. 27:16–26; Марк 15:7–15; Лука 23:18–25; Йоан 18:40.