Прпмчци Сократ и Комасий

Светите Сократ и Комасий принадлежат към групата на петнадесетте Тивериополски мъченици, пострадали според църковното предание в град Тивериопол, свързван с днешна Струмица, по време на управлението на император Юлиан Отстъпник (361–363).

За разлика от останалите мъченици, за тези двама светци са запазени някои интересни сведения относно живота им преди мъченичеството. Основният извор е „Мъченичество на петнадесетте Тивериополски мъченици“ от архиепископ Теофилакт Охридски, написано в края на XI или началото на XII век.

Св. Комасий бил монах, който първоначално живеел в Никея, Мала Азия. Заедно с епископите Теодор и Тимотей и монаха Евсевий напуснал града по време на гоненията. След пребиваване в Солун четиримата се установили в Тивериопол, където продължили своя подвижнически живот и християнска проповед.

Св. Сократ имал различен житейски път. Според Теофилакт Охридски той бил воин, притежавал богатство и се ползвал с обществено уважение. Впоследствие се отказал от земните почести и се присъединил към общността на християнските подвижници в Тивериопол. Затова в някои календарни традиции е причисляван към монасите, макар житийният разказ да го представя първоначално като воин и мирянин.

Когато преследването на християните достигнало Тивериопол, Сократ и Комасий били арестувани заедно с останалите тринадесет християнски наставници. Според преданието всички отказали да се отрекат от Христос и били осъдени на смърт чрез посичане с меч.

Местните християни погребали телата им, а около техните гробове постепенно се развила почит, която през Средновековието придобила особено значение за църковната история на югозападните български земи.

В някои български православни календари имената им се изписват самостоятелно като „Преподобномъченици Сократ и Комасий“, непосредствено след общата памет на петнадесетте Тивериополски мъченици. Това не означава, че става дума за други двама светци или за отделно мъченичество.