Преп. Яков Цаликис

Преподобни Яков Цаликис е един от най-обичаните православни духовници на XX век, прославен със своето смирение, молитвен живот и необикновена любов към хората. Заедно с преподобните Паисий Светогорец и Порфирий Кавсокаливит той принадлежи към поколението съвременни гръцки старци, чието духовно свидетелство продължава да оказва силно влияние върху православните християни.

Родил се на 5 ноември 1920 г. в Ливиси, близо до Макри, в Мала Азия (днешна Турция), в благочестивото семейство на Ставрос и Теодора Цаликис. След Малоазийската катастрофа през 1922 г. семейството му било принудено да напусне родните места и да потърси убежище в Гърция. След период на скитания и лишения то се установило в село Фаракла на остров Евбея, където бъдещият светец израснал сред бедност и тежък труд.

От ранно детство Яков проявявал особена любов към молитвата и богослужението. Прекарвал дълго време в църквата, четял житията на светиите и с желание помагал на нуждаещите се. Голямо влияние върху духовното му възпитание оказала неговата майка, която го научила на търпение, милосърдие и доверие в Божия промисъл.

През 1952 г., след като изпълнил семейните си задължения и военната си служба, Яков постъпил в манастира на преподобни Давид Стари край село Ровиес, в северната част на Евбея. По това време обителта била в тежко материално състояние, а монашеското братство било малобройно. Той приел монашеско пострижение, а скоро след това бил ръкоположен за йеромонах.

Животът му в манастира бил изпълнен с непрестанен труд, молитва и лишения. Грижел се за храма, обработвал земята, посрещал поклонниците и извършвал богослуженията. Особена почит изпитвал към преподобни Давид, когото смятал за свой духовен покровител. Често се оттеглял в малкия скит, свързан с паметта на светеца, където прекарвал часове в уединена молитва.

През 1975 г. бил избран за игумен на манастира. Под неговото ръководство обителта постепенно се превърнала в едно от значимите духовни средища на Гърция. Хиляди поклонници идвали да се изповядат, да поискат съвет или просто да получат благословението му.

Особено характерна черта на преподобни Яков било неговото изключително смирение. Почти всяко негово обръщение започвало с думите „Με συγχωρείτε“ – „Простете ми“. Той ги произнасял не като обикновена учтивост, а като израз на дълбока почит към другия човек. Неговите духовни чеда си спомнят, че се отнасял с еднаква любов както към висши духовници и образовани хора, така и към бедните, болните и забравените от обществото.

Според свидетелствата на негови съвременници старецът притежавал дар на духовна прозорливост и молитвено застъпничество. Разказват се многобройни случаи на изцеления, духовни прозрения и чудесна помощ, свързани с молитвите му. Самият той обаче избягвал разговорите за собствените си духовни дарования и постоянно насочвал вниманието към Христос, към покаянието и участието в светите тайнства.

Преподобният страдал от множество заболявания, които понасял с търпение. До последните дни на живота си продължил да служи, да изповядва и да приема хората, които търсели духовна подкрепа.

Починал на 21 ноември 1991 г., в деня на Въведение Богородично. Погребан бил в двора на манастира „Св. Давид“, където гробът му бързо се превърнал в място за поклонение. Той е официално канонизиран от Вселенска патриаршия през 2017 г.

Преп. Яков не е включен в българския църковен календар, но той се почита от българските православни християни, книги за неговоия живот и подвиг са преведени на български език.