Преп. Нил Мироточиви

Преподобни Нил Мироточиви е един от прославените атонски подвижници на XVII век, чието име се свързва със строгия отшелнически живот, непрестанната молитва и чудесното мироточение на неговите мощи. Роден в село Агиос Петрос в областта Кинурия, Пелопонес, той от ранна възраст бил възпитаван в православната вяра и любовта към монашеския живот.

Още като юноша постъпил в манастира „Успение Богородично“, известен като „Панагия Малеви“, където негов духовен наставник станал чичо му, йеромонах Макарий. Под негово ръководство Нил усвоил основите на монашеския подвиг, изучавал Свещеното писание и църковното богослужение и бил ръкоположен за дякон.

Желаейки да се посветят на по-строг отшелнически живот, двамата заминали за Света гора. Първоначално се установили в пещера, свързвана с подвига на преподобни Петър Атонски, а по-късно се преместили в усамотена местност недалеч от Великата лавра на св. Атанасий Атонски. Там построили малък храм, посветен на Сретение Господне, и прекарали години в молитва, пост и ръчен труд.

След смъртта на своя наставник преподобни Нил пожелал още по-дълбоко уединение. Оттеглил се в труднодостъпна пещера сред отвесните скали на южния атонски бряг, над морето, в близост до днешния скит Кавсокаливия. Там устроил малък молитвен кът и прекарал последните години от живота си в строго въздържание, бдение и непрестанна молитва. Пещерата била толкова труднодостъпна, че до нея можело да се стигне само по опасна скална пътека.

Преподобни Нил се преставил мирно в Господа на 12 ноември 1651 г. и бил погребан близо до пещерата, където се подвизавал. Скоро след кончината му, според атонското предание, от гроба му започнало да изтича благоуханно миро, което се стичало по скалите чак до морския бряг. Монаси и поклонници го събирали с благоговение, а разказите за изцеления по молитвите на светеца се разпространили далеч извън Света гора. Заради това чудо той получил прозвището Мироточиви.

С течение на времето мястото на погребението му било засипано и забравено. Според преданието през 1815 г. светецът се явил на атонски монах на име Теофан, наричан Пленника, и му посочил къде се намира неговият гроб. Когато монасите започнали да строят храм близо до пещерата, открили светите му мощи, от които се разнесло силно благоухание. Това събитие станало известно като намирането на мощите на преподобни Нил и се чества на 7 май.

Откритите мощи били тържествено пренесени във Великата лавра, където се съхраняват и днес.