Преп. Мал Отшелник

Преподобни Мал Отшелник е древен християнски подвижник, чиято памет Православната църква чества на 16 октомври. За времето и мястото на неговия живот не са запазени сигурни сведения. Синаксарната традиция пази преди всичко образа му на смирен пустинник, чудотворец и духовен наставник.

Още в младостта си Мал се отличавал с благоразумие и нестяжателност. Той доброволно останал беден откъм земни притежания, за да стане, по думите на житието, „богат в Христа“. Не притежавал голяма книжовна ученост, но имал дълбока вяра и пламенна ревност. Не бил обществен проповедник и не поучавал пред множества, а беседвал лично с хората, които търсели неговия съвет.

Особено характерна за него била духовната разсъдителност. Неговите наставления не били натрапчиви или неуместни. Благодатта, любовта и деликатността му помагали да разбира какво е полезно да бъде казано на човека и за какво е по-добре да се замълчи. Така неговата проповед се извършвала не толкова чрез многословие, колкото чрез личната среща, вниманието към човека и примера на собствения му живот.

По-късно преподобни Мал оставил света, богатството и близките си и се оттеглил в пусти и необитаеми места, където се предал на пост, бдение и други подвижнически трудове. Но и там не останал напълно скрит. Когато хората узнали къде се подвизава, започнали да идват при него за молитва и духовна помощ. Понякога и самият той напускал своето уединение и слизал в населените места – не за да произнася публични слова, а за да върши дела на милосърдие.

Синаксарът свидетелства, че св. Мал получил и дар на чудотворство. С призоваване на Христовото име той изцелявал болни, очиствал прокажени, прогонвал бесове и връщал зрението на слепи. След като мирно завършил земния си живот, почитта към него продължила и при неговия гроб. От тялото му, според преданието, започнало да извира благовонно миро, а мощите му станали източник на изцеления при различни и дори считани за неизлечими заболявания.

Древното житие изрично говори за цялото тяло на светеца, което след смъртта му станало „извор на изцеления“ и получило благодат да излъчва миро. Не е запазено обаче надеждно сведение къде са били положени мощите и къде се намират днес.