Св. Нил епископ Египетски

Св. свещеномъченик Нил Египетски е епископ и един от многобройните египетски християни, пострадали в Палестина по време на последното голямо гонение срещу Църквата в началото на IV век. Православната църква чества паметта му на 17 септември, заедно със св. епископ Пелей, Патермутиий, Илия и голямо множество египетски и палестински мъченици.

При св. Нил разполагаме с нещо сравнително рядко за мъчениците от тази епоха – много ранен и практически съвременен исторически извор. За неговото страдание разказва Евсевий Кесарийски в съчинението си За палестинските мъченици. Евсевий живее в Палестина по време на гонението и описва събития, на които в значителна степен е непосредствен свидетел или за които получава сведения от съвременници. Затова разказът за св. Нил има значително по-голяма историческа стойност от много по-късни синаксарни жития.

Нил бил египтянин и епископ. Заедно с друг египетски епископ – Пелей, той попаднал сред голяма група християни изповедници, осъдени заради вярата си и изпратени на принудителен труд. Евсевий говори за около сто и петдесет души, от които повече от сто били египтяни. Те били събрани в Палестина и изпратени в медните рудници в областта Файно, на юг от Мъртво море, в района на древна Арабия.

Преди да бъдат изпратени в мините, изповедниците били подложени на особено жестоко осакатяване. Евсевий свидетелства, че на мнозина било унищожено дясното око, а сухожилията на левия крак били прерязани или изгорени с нажежено желязо. След това, вече осакатени, те били принудени да работят в рудниците. Именно от това свидетелство произхожда и краткото гръцко житие, според което на Нил и другарите му „извадили дясното око“.

Във Файно християните не престанали да образуват църковна общност. Сред тях имало епископи, презвитери и миряни, а духовниците продължавали да укрепяват останалите в изповядването на Христос. Именно затова властите отделили онези, които смятали за водачи на останалите. В кратката гръцка редакция на Евсевий изрично са посочени епископите Пелей и Нил, един презвитер и Патермутиий; в по-пространната традиция с тях са назовани и Патермутиий и Илия, също египтяни.

Военният командир поискал от тях да се отрекат от християнската вяра. Те отказали. Тогава била произнесена смъртната присъда – да бъдат изгорени живи. Евсевий описва как осъдените пристъпили към огъня без страх и приели смъртта като жертва, принесена на Бога. Сред изгорените той изрично назовава двамата египетски епископи, единият от които е Нил. Мъченичеството станало през седмата година на гонението, тоест около 310 г.