Преп. Касияна Химнограф

Преподобна Касияна, наричана още Касия и Икасия, се родила около 805–810 г. в Константинопол в знатно и благочестиво семейство. Получила високо за времето си образование и още в младостта си проявила дарба към богословието, поезията и музиката.

Тя живяла през втория период на иконоборството, когато почитането на светите икони отново било преследвано от императорската власт. Три запазени писма на св. Теодор Студит до младата Касия свидетелстват, че тя подпомагала затворени изповедници на православната вяра и участвала дейно в съпротивата срещу иконоборството. Светият отец възхвалявал нейната твърдост, милосърдие и стремеж към монашески живот.

По-късно Касияна приела монашество и основала женска обител в Константинопол, на хълма Ксеролоф. Като игумения тя съчетавала строгия подвижнически живот с грижата за сестрите и с усилена книжовна дейност. Съставяла църковни песнопения и сама създавала мелодиите към част от тях.

Популярният житиен разказ, според който Касияна участвала в избора на съпруга за император Теофил и му отговорила: „Но и чрез жена дойдоха най-добрите неща“, е засвидетелстван в по-късни византийски хроники. Той не се потвърждава от съвременните ѝ извори и следва да се приема предпазливо. Запазените писма на св. Теодор Студит до нея показват, че стремежът ѝ към монашество предхождал предполагаемата среща с императора и не може да бъде обясняван като последица от неуспешен брак.

Преподобна Касияна заема особено място в историята на православното богослужение: тя е единствената известна византийска жена химнограф, чиито песнопения са запазени в богослужебните книги и продължават да се изпълняват и днес. Нейните творби са посветени на Рождество Христово, Велика събота, светите мъченици, покаянието и тайната на Божието въплъщение.

Най-известно е стихирното песнопение за грешната жена, което започва с думите: „Господи, жената, която падна в много грехове…“ То се изпълнява на утренята на Велика сряда, обикновено служена във вечерта на Велики вторник. В него плачът на покаялата се жена се превръща в изповед за Божието милосърдие и за силата на покаянието. Евангелската грешница в песнопението не е назована като св. Мария Магдалина, макар по-късната народна традиция често да ги отъждествява. Освен богослужебни химни Касияна съставяла кратки нравствени стихове, епиграми и мъдри изречения. В тях тя изобличавала лицемерието, глупостта, користолюбието и несправедливостта и възхвалявала истинското приятелство, разсъдителността и добродетелния живот.

Преподобната се преставила в Господа около средата на IX век, вероятно преди 865 г.

Самостоятелната ѝ богослужебна памет на 7 септември се утвърждава сравнително късно; служба в нейна чест е отпечатана през 1889 г. Нейната самостоятелна памет не е включена в българския църковен календар.