Преп. Теоктист

Преп. Теоктист живял през V век и се подвизавал в Палестинската пустиня. Основният ранен извор за тези събития е „Житието на св. Евтимий“ от Кирил Скитополски, съставено през VI век. От младини оставил света и постъпил във Фаранската лавра, намираща се недалеч от Йерусалим. Там се отдал на строг пост, молитва и безмълвие. В съседна килия се заселил и св. Евтимий Велики. Общият им стремеж към подвижнически живот ги свързал с дълбока духовна обич, така че древният житиеписец ги представя като „една душа в две тела“.

Всяка година след отданието на празника Богоявление двамата напускали лаврата и се оттегляли навътре в пустинята, където прекарвали времето до Неделя Вайя в усамотение и молитва. През 411 г., след пет години съвместен подвиг, те открили в една дълбока долина голяма пещера и решили да останат там. Хранели се с пустинни растения и дълго време живели неизвестни за хората.

Подвижниците били открити от пастири от Витания и скоро при тях започнали да идват хора, търсещи духовна помощ. Постепенно се събрали и ученици и около пещерата възникнал общежителен манастир. Св. Евтимий поверил ръководството му на преподобни Теоктист, а сам се оттеглил в по-голямо уединение. Като игумен Теоктист приемал с любов идващите при него, наставлявал монасите и лекувал духовните им немощи с мъдрост и кротост. По-късно под негово ръководство се подвизавал и младият св. Сава Освещени.

След дългогодишни подвизи преподобни Теоктист заболял тежко. Св. Евтимий, вече достигнал дълбока старост, дошъл при своя съподвижник и се грижел за него до кончината му. Преподобният се преставил в Господа през 467 г., когато бил около 90-годишен, а погребението му било извършено от Йерусалимския патриарх Анастасий в присъствието на св. Евтимий. Църквата го почита като един от основоположниците на общежителното монашество в Юдейската пустиня и като образец на безмълвие, духовно наставничество и братска любов.