Св. мчци Айтала и Амун

Светите Айтала и Амон (наричан още Амон или Амун) произхождали от Адрианопол в Тракия и с пламенна ревност се трудили за разпространяването на вярата в Иисус Христос. Пословично било и тяхното човеколюбие, с което благодетелствали както на християни, така и на езичници. Именно това до голяма степен съдействало мнозина езичници да се обърнат към истината на Евангелието. Когато управителят Вавд узнал за дейността на Айтала и Амон, заповядал да бъдат заловени. И тъй като отказали да принесат жертва на идолите, те били умъртвени чрез жестоки удари с бичове, изплетени от волски жили.

Паметта на тези двама светци обаче във византийската синаксарна традиция се отбелязва на 2 септември. Освен това в гръцките извори не се споменава те да са били дякони. Вероятно става дума за смесване на паметта на тези мъченици с двама дякони, чествани на 1 септември – св. дякон Амун, духовният наставник на Верийските девици и мъченици, и св. мчк Айтала Персийски, който бил дякон в Персия и пострадал по време на гонението на персийския цар Шапур II през IV век. Бил съратник на св. епископ Акепсима и св. презвитер Йосиф. След продължителен затвор и жестоки мъчения св. дякон Айтала бил отведен в селището Патриас и убит с камъни около 380 г. Основната обща памет на Акепсима, Йосиф и Аитал е на 3 ноември, но в някои църковни календари Айтала се споменава отделно и на 1 септември.