Успение на св. Анна

На 25 юли Православната църква възпоменава успението на света праведна Анна, майка на Пресвета Богородица и баба по плът на Господ Иисус Христос.

Според древното църковно предание света Анна произхождала от Левиевото коляно. Нейният баща Матан бил свещеник, а майка ѝ се казвала Мария. Анна имала две сестри, Мария и Сови. Мария, която се омъжила във Витлеем, родила Саломия, а Сови станала майка на света праведна Елисавета, майката на св. Йоан Предтеча. Така родът на света Анна бил свързан с благочестиви жени, които послужили на великата тайна на човешкото спасение.

Света Анна се омъжила за праведния Йоаким и живеела с него в Галилея. Двамата били благочестиви, милосърдни и усърдни в молитвата, но дълги години нямали деца. Това било причина за голяма скръб, защото сред древния Израил безплодието често се възприемало като знак на Божие неблаговоление. Въпреки униженията и човешките укори Йоаким и Анна не изпаднали в отчаяние, а с още по-голямо смирение и надежда се обръщали към Бога. След дългогодишни молитви Господ чул молбата им. Ангел възвестил на света Анна, че ще роди дъщеря, чрез която ще бъде благословен целият свят. Така в преклонна възраст тя заченала и родила Пресвета Дева Мария, избрания съсъд, от който щял да се въплъти Божият Син.

Света Анна приела своята дъщеря не само като утеха за дългото си безплодие, но и като дар, принадлежащ изцяло на Бога. След като отгледали малката Мария, праведните ѝ родители я отвели в Йерусалимския храм и я посветили на Господа, изпълнявайки дадения от тях обет. Така света Анна доброволно принесла на Бога най-скъпото, което имала. След въвеждането на Пресвета Богородица в храма света Анна прекарала останалите години от живота си в пост, молитва и милосърдие. Тя подпомагала бедните, утешавала страдащите и пазела в сърцето си благодарност към Бога, Който я удостоил да стане майка на онази, чрез която дошло спасението на света.

Когато настъпил краят на земния ѝ живот, праведната Анна мирно предала душата си на Господа и се преселила във вечните обители. Над нея се изпълнили Христовите думи: „Праведниците ще отидат в живот вечен“ (Мат. 25:46). Нейното успение не било край, а преминаване към вечния живот и към радостта на Божието царство.

Почитта към света Анна се разпространила широко още в древната Църква. Около средата на VI век император Юстиниан Велики издигнал в Константинопол великолепен храм в нейна чест. Части от нейните свети мощи се почитат на различни места в православния свят, включително в скита „Света Анна“ на Света гора, най-големия и най-древен атонски скит.

Света праведна Анна е почитана като небесна застъпница на семействата, майките и бездетните съпрузи.