Св. преподобни Йосиф Исихаст

Св. преподобни Йосиф Исихаст се родил през 1898 г. в село Лефкес на остров Парос. В света се наричал Франциск. Родителите му били бедни и трудолюбиви християни. Баща му Георги починал рано, а майка му Мария, благочестива и проста по сърце жена, поела грижата за семейството. Тя често посещавала храма и служела на Бога с тиха вяра и смирение.

Още от рождението му, според нейното свидетелство, било открито, че детето ще бъде посветено на Бога. Майка му видяла във видение светъл ангел, който взел младенеца, като ѝ показал, че това е Божия воля. Затова, когато по-късно Франциск оставил света и тръгнал към монашеския живот, тя разбрала, че синът ѝ следва пътя, определен му от Господа.

В младостта си Франциск работил като дребен търговец в Пирея и Атина. Бил деен и трудолюбив, но пазел съвестта си от неправда и лукавство. По това време започнал да чете светоотечески книги и житията на великите подвижници. Сърцето му се разпалило от желание за монашески подвиг. След едно силно видение, в което чул, че оттук нататък трябва да служи на небесния Цар, той оставил светските грижи и заминал за Света гора.

Първо дошъл в Катунаки, където получил духовна помощ от стареца Даниил, основател на братството на Даниилеите. Но душата му търсела още по-строг безмълвен живот. На празника Преображение Господне, на върха на Атон, срещнал отец Арсений, който станал негов неразделен съподвижник. Двамата се подчинили на стареца Ефрем в Катунаки, а по-късно се оттеглили в скита „Св. Василий“, за да водят по-суров подвижнически живот.

След смъртта на стареца Ефрем св. Йосиф и отец Арсений започнали големи духовни подвизи. Техният живот преминавал в пост, бдение, труд, молитва и непрестанна борба за очистване на ума и сърцето. Най-главното им дело било трезвението и умната молитва — събирането на ума в сърцето и непрестанното призоваване на името на Господа Иисуса Христа.

През 1938 г. св. Йосиф се заселил с отец Арсений в стръмните пещери на Малка св. Анна, където се намирала църквица на св. Йоан Предтеча. Там те устроили бедни килии и продължили строгия си исихастки живот. В това смирено място се подготвили и духовните му чеда, които по-късно станали игумени и обновители на много светогорски манастири. Чрез тях духовното наследство на св. Йосиф се разпространило широко в Света гора, в Гърция, а по-късно и в Америка.

През 1951 г. преподобният се преместил в Нови скит, в килията „Благовещение на Пресвета Богородица“. Той имал особена любов към Божията Майка. Само при споменаването на нейното име очите му се изпълвали със сълзи. Дълго я молел да го вземе при себе си, и тя му открила един месец по-рано времето на неговото отшествие.

На 15 август 1959 г., в деня на Успението на Пресвета Богородица, след като се причастил със светите Христови Тайни, св. Йосиф мирно предал душата си на Бога. Малко преди кончината си казал на братята: „Всичко свърши. Тръгвам, отивам си. Благославяйте.“ Така завършил земния си път с преподобническа кончина, като истински служител на молитвата и безмълвието.