Светите Седмочисленици са светите равноапостолни братя Кирил и Методий и техните петима най-прославени ученици — свети Климент Охридски, свети Наум Охридски, свети Горазд, свети Сава и свети Ангеларий. Българската православна църква и други православни църкви ги почитат като богопросветени учители, създатели и разпространители на славянската писменост, чрез която словото Божие достигнало до славянските народи на разбираем за тях език.

Делото на светите братя започнало в духовната среда на византийския манастир „Полихрон“ на планината Малък Олимп, край днешна Бурса, където свети Методий бил настоятел. Там, с неговата помощ и участие, свети Константин-Кирил Философ създал първата славянска азбука — глаголицата. Около двамата братя постепенно се събрали ученици и сътрудници, мнозина от които били южни славяни и добре познавали родния си славянски език. Така още преди Моравската мисия се оформило духовно и книжовно ядро, което по Божи промисъл щяло да послужи за просвещението на цели народи.

През 863 г., по покана на великоморавския княз Ростислав, светите братя Кирил и Методий заминали за Великоморавия. Там те започнали великото дело на славянското богослужение и книжнина. Превеждали Евангелието, Апостола, Псалтира и други богослужебни книги на славянски език, за да може народът да слуша Божието слово не като чуждо и неразбираемо, а като живо слово, отправено към неговото сърце.

Делото им обаче срещнало силна съпротива. Някои духовници и властници не приемали славянския език в богослужението и защитавали схващането, че Бог трябва да бъде славен само на три езика — еврейски, гръцки и латински. Срещу това заблуждение свети Кирил и свети Методий засвидетелствали истината, че всички народи са призвани да славят Бога на своя език, защото Христовото благовестие е предназначено за всички човеци.

След блажената кончина на свети Кирил в Рим през 869 г. свети Методий продължил делото с още по-голямо усърдие. Той бил поставен за архиепископ и с апостолска ревност укрепвал славянското богослужение. Но след неговата смърт през 885 г. враговете на славянската книжнина се надигнали срещу учениците му. Славянският език бил изтласкан от богослужението, а учениците на Методий били преследвани, оклеветени, затваряни и измъчвани. Мнозина от по-младите били продадени в робство и отведени във Венеция. Според преданието и историческите сведения до двеста дякони били продадени като роби.

Най-близките и видни ученици на светите братя — Горазд, Климент, Наум, Сава и Ангеларий — били прогонени от Великоморавия. Техният път бил път на страдание, но и на Божи промисъл. Съществуват различни сведения и мнения за посоките, по които те тръгнали след изгнанието. Според едни Климент, Наум и Сава поели по Дунав към българските земи, а Горазд и Ангеларий се отделили от тях. За свети Сава съществува предание, че е починал по пътя; за свети Горазд някои изследователи посочват, че се е насочил към земите на днешна Албания. Но най-важното в църковната памет е, че делото, което враговете на славянската просвета се опитали да унищожат, било спасено и продължено в България.

През 886 г. светите Климент, Наум и Ангеларий достигнали българските земи и намерили закрила при благоверния княз Борис-Михаил. Българският владетел разбрал великото значение на тяхното дело и ги посрещнал не просто като изгнаници, а като Божии пратеници. Той им дал подкрепа, условия за работа и държавна закрила, защото виждал, че чрез славянската книжнина България може да укрепи своята църковна и духовна самостоятелност.

Така в България били създадени две големи книжовни и духовни средища. Свети Наум бил свързан с школата в Плиска, която по-късно, след преместването на столицата, се развила в Преславската книжовна школа. Там се извършвала огромна преводаческа, книжовна и богослужебна дейност. В Преславската школа по-късно се проявил и Константин Преславски, велик книжовник и ученик на Методиевата традиция, макар Църквата традиционно да не го включва в числото на Седмочислениците, тъй като той не е канонизиран.

Свети Климент бил изпратен в югозападните български земи, където основал Охридската книжовна школа. Там той станал истински апостол на българския народ. Житието му свидетелства, че само за седем години той обучил повече от три хиляди и петстотин ученици, свещеници и учители. Той проповядвал, превеждал, поучавал, съставял слова и песнопения, наставлявал народа в Христовата вяра и възпитавал бъдещите духовни пастири на Българската църква. По-късно към неговото дело в Охрид се присъединил и свети Наум, който продължил духовната просвета с кротост, мъдрост и монашеско усърдие.

Чрез труда на светите Седмочисленици гръцкият език постепенно бил заменен в богослужението и църковния живот с разбираемия за народа старобългарски език. Така Христовата вяра не останала само външно приета, а проникнала в сърцето на народа чрез слово, което той можел да разбере, да запомни и да предаде на своите деца. Делото на светите братя и техните ученици не било само културно или книжовно. То било църковно и спасително дело — служение на Божието слово, на просвещението и на духовното възраждане.

От България славянската книжнина се разпространила широко сред други православни народи. След покръстването на Киевска Рус старобългарският книжовен език станал основа на богослужебната и книжовната традиция в огромни пространства — от Балканите до далечните източни земи. Така семето, посято от светите Кирил и Методий и спасено чрез техните ученици в България, принесло плод за цялото православно славянство.

Затова светите Седмочисленици са не само учители на буквите, но и учители на вярата. Те показали, че истинската просвета започва от Христос; че езикът, книжнината и културата имат най-дълбок смисъл, когато служат на Божията истина; и че народът се въздига духовно тогава, когато чува Евангелието на разбираем език и го приема като път към спасение.

Българската православна църква чества светите Седмочисленици на 27 юли — деня на успението на свети Климент Охридски.