Св. апостол Матия

Св. апостол Матия бил причислен към лика на дванадесетте апостоли след отпадането на Иуда Искариотски. За неговото избиране научаваме от книгата „Деяния на светите апостоли“, където е описано как Църквата, още в самото си начало, поверява най-важните свои решения на Божията воля.

След предателството и гибелта на Иуда, както и след Възнесението на Господа Иисуса Христа, единадесетте апостоли пребивавали в горницата заедно с Пресвета Богородица и с останалите ученици. Тогава св. апостол Петър се изправил сред братята и припомнил, че мястото на отпадналия от апостолското служение трябва да бъде заето от друг достоен свидетел на Христовия живот, страдания, Възкресение и Възнесение. Условието било избраният да бъде от онези мъже, които са следвали Господа през времето на Неговото земно служение – от кръщението на св. Йоан Предтеча до деня, когато Спасителят се възнесъл на небесата. Така апостолът трябвало да бъде не само проповедник, но и жив свидетел на всичко, което Господ извършил за спасението на света.

Били посочени двама достойни мъже: Йосиф, наричан Варсава, и Матия. Тогава всички се обърнали с молитва към Бога: „Ти, Господи, Който познаваш сърцата на всички, покажи от тия двамата едного, когото си избрал, да приеме жребия на това служение и апостолство“ (Деян. 1:24–25). След това хвърлили жребий и жребият се паднал на Матия. Така той бил причислен към единадесетте апостоли и станал един от Дванадесетте.

Това събитие разкрива нещо много важно за живота на Църквата. Апостолите не избрали Матия според човешко пристрастие, лична симпатия или външно достойнство, а поверили избора на Бога, Който единствен познава дълбините на човешкото сърце. Така св. Матия влязъл в апостолския лик не като самозван избраник, а като човек, посочен от Божия промисъл за служение на Евангелието.

Църковните песнопения противопоставят неговото въздигане на падението на Иуда. Иуда, отхвърлил апостолството, сам се погубил на дърво, а Матия бил въздигнат чрез жребия и приел дървото на мъченичеството. Така мястото на предателя било заето от верен ученик, а апостолският лик отново се изпълнил.

За по-късния живот на св. апостол Матия преданието свидетелства, че той проповядвал Евангелието сред различни народи и достигнал до Етиопия. Там благовестил Христа с апостолска ревност, просвещавал езичниците и утвърждавал вярващите в истината на спасителната вяра. Св. апостол Матия завършил земния си път с мъченическа смърт, като запечатал с кръвта си проповедта за разпнатия и възкръснал Господ. Неговият живот остава пример за смирено послушание към Божията воля, за вярност към Христовото служение и за готовност човек да понесе страдание заради истината на Евангелието.