Пренасяне мощите на св. Дионисий, епископ Егински, в Закинтос

Свети Дионисий е роден през 1547 г. в село Айгиалос на остров Закинтос. Светското му име било Драганигос или Граденигос Сигурос (или Сикурос). Семейството му било заможно и притежавало обширни земи, а родителите му, участвали във войните на венецианците срещу турците, придобили и благородническо звание. Баща му се казвал Мокий, а майка му – Павлина. Имал още брат Константин и сестра Сигура. Според местни предания на Закинтос, които не са исторически потвърдени, кръстник на светеца бил свети Герасим (чества се на 16 август и 20 октомври). Свети Дионисий бил възпитан в духа на евангелското учение. Още рано се отличил с образованост и добродетелен живот. Веднага след като достигнал пълнолетие, започнал да проповядва Божието слово, като същевременно се грижел да подпомага и облекчава страданията на бедните. По-късно станал монах в царския манастир на островите Строфади, където приел името Даниил и се подвизавал в бдение, въздържание и изучаване на Свещеното Писание.

По-късно, въпреки първоначалните си колебания поради тежката отговорност на свещенството, Дионисий бил ръкоположен за свещеник от епископа на Кефалония и Закинтос Теофил. През 1577 г. заминал за Атина, за да намери кораб, с който да отпътува за Йерусалим. Но тогавашният атински архиерей Никанор чул една неделя неговата вдъхновена проповед и след много молби го поставил за епископ на Егина, с последвалото официално одобрение на Константинополската църква. Тогава той получил името Дионисий.

Своите пастирски задължения изпълнявал неуморно и бдително. Проявил се като учител, отец и наставник на повереното му паство. Славата му се разнесла навсякъде, но той продължавал да бъде прост и смирен. От многото трудове обаче заболял и се отказал от епископската катедра. Завърнал се на Закинтос, където до 1579 г. временно изпълнявал епископски задължения. След това се оттеглил в манастира „Пресвета Богородица Анафонитрия“, където се подвизавал, с любов проповядвал и помагал на жителите на острова.

От запазени документи във венецианските архиви става ясно, че между семействата Сигурос и Мондинос съществувала смъртна вражда. Между членовете на двата рода постоянно избухвали сблъсъци. При един от тях бил убит братът на светеца, Константин. Докато се опитвал да избяга, убиецът на Константин потърсил убежище в манастира, където живеел свети Дионисий, без да знае за роднинската му връзка с убития. Когато пристигнал в обителта, Дионисий, който бил игумен на манастира, го попитал защо търси убежище, тъй като по правило не му било позволено да влезе. Беглецът отговорил, че го преследват хората от рода Сигурос, а след настойчивите въпроси на светеца признал, че е убил Константин Сигурос.

Въпреки дълбоката си скръб Дионисий не само скрил убиеца, но му помогнал и да избяга. По този начин той успял да предотврати още едно убийство и същевременно дал на престъпника възможност да се покае. Въпреки горчивината от загубата на своя брат, светецът дал възвишен пример за прошка и за истинско прилагане на християнските идеали. Поради това бил наречен и „светецът на прошката“.

Свети Дионисий починал в дълбока старост на 17 декември 1622 г. Бил погребан в манастира на островите Строфади, а при отварянето на гроба неговите мощи били намерени нетленни и благоуханни. Неговата святост била официално призната от Вселенската патриаршия през 1703 г., но на острова, заради неговия живот и нетленните му мощи, той бил почитан като светец още много по-рано.

На 24 август 1717 г. честното му тяло било пренесено на Закинтос, за да бъде предпазено от пиратите. Първоначално то било пазено в храма на манастирското подворие в предградието Калитерос. През 1764 г. мощите били окончателно положени в посветения на светеца манастир, построен от монасите от Строфади. Оттогава и до днес честните му мощи привличат хиляди поклонници и са извор на непрестанни изцеления и чудеса.

Свети Дионисий бил провъзгласен за покровител на Закинтос вместо Божията майка Скорпиотиса и свети Йоан Предтеча от общината на Закинтос след 1758 г., но преди 1763 г. Тогава Венецианският сенат утвърдил решението на управителя на Закинтос Франциск Манолесос, с което 17 декември бил признат за официален празничен ден всяка година.

Дотогава годишнината от успението на свети Дионисий,17 декември, установена със синодалния акт от 1703 г., се отбелязвала неофициално с литийно шествие на светите мощи из града и с народно тържество. За официален празник бил определен и 24 август – денят, в който се възпоменава пренасянето на светите мощи от Строфади на Закинтос, отбелязван с празнично богослужение и литийно шествие на небесния покровител из града.