Св. Софроний Есекски

Преподобни Софроний Есекски, в света Сергей Семьонович Сахаров, се родил на 22 септември 1896 г. в Москва в голямо православно семейство. Още от ранни години в душата му се откроявали дълбока чувствителност, стремеж към истината и особена духовна жажда. Наред с това той проявил дарование към изкуството и се отдал на живописта, търсейки чрез красотата смисъла на човешкото съществуване.

В младостта си Сергей преминал през различни духовни търсения. За известно време се интересувал от източни религиозни учения, но скоро почувствал, че те не могат да дадат на човешката душа пълнотата на истината и живото общение с Бога. Постепенно сърцето му отново се обърнало към Христос и към православната вяра, в която той открил не отвлечена философия, а път към живия Бог.

На двадесет и петгодишна възраст заминал за Франция, където се опитал да се утвърди като художник. В Париж бил приет в художествените среди и имал възможност да се докосне до културния живот на тогавашна Европа. Но външният успех не донесъл покой на душата му. Сам той по-късно свидетелствал, че след светските събирания и художествените прояви в него оставали празнота и тревога. Така в сърцето му се родило решението да остави света и да посвети живота си на Бога.

В Париж той постъпил в Православния богословски институт „Св. Сергий“, където започнал да изучава богословие. Но и там търсенето му не се задоволило само с думи и знания за Бога. Жадувал не просто да слуша за Него, а да Го познае опитно чрез покаяние, молитва и монашески подвиг.

След завършването на обучението си, през 1925 г., Сергей заминал за Света гора Атон и постъпил в руския манастир „Св. Пантелеймон“. Там приел монашески постриг с името Софроний. Светогорският живот станал за него училище на молитвата, смирението и вътрешното очистване. Четири години по-късно той се срещнал със свети Силуан Атонски, който станал негов духовен отец и оставил дълбок отпечатък върху целия му живот. От свети Силуан преподобни Софроний възприел духа на покайната молитва за целия свят и разбирането, че истинското богословие се ражда от опита на Божията благодат.

След кончината на св. Силуан преп. Софроний запазил неговото духовно наследство и по-късно го предал на Църквата чрез книгата си за живота и учението на атонския старец. Така чрез него словото на свети Силуан достигнало до православните християни по целия свят.

През 1938 г. отец Софроний се оттеглил в по-строг подвиг в Каруля на Света гора. Там живял в безмълвие, молитва и лишения, като се упражнявал в непрестанно призоваване на Божието име. За него молитвата не била само лично дело, а носене на болката на целия Адам пред Бога. Той учел, че човек става истински християнин, когато сърцето му се разшири и започне да страда и да се моли за целия свят.

През 1948 г., поради здравословни причини, напуснал Света гора и заминал за Франция, за да се лекува. Там започнал и неговият по-широк писателски и духовен труд. Освен книгата за свети Силуан, той написал и други духовни съчинения, сред които „За молитвата“, „Подвиг и съзерцание“ и „Неговият живот е мой живот“. В тях преподобният изложил своя дълбок опит за покаянието, молитвата, богопознанието и човешката личност в светлината на Христос.

През 1958 г. около него се събрала малка духовна общност от хора, желаещи монашески живот. На следващата година, през 1959 г., той основал в Есекс, Англия, манастира „Св. Йоан Предтеча“. Обителта постепенно се превърнала в духовно средище за православни християни от различни народи и традиции. През 1965 г. манастирът бил поставен под омофора на Вселенската патриаршия. Особеност на тази обител било, че в нея живеели и монаси, и монахини, като манастирът се разбирал не като „смесен“, а като „двоен“ според по-древната църковна традиция.

В Есекс преп. Софроний прекарал последните десетилетия от живота си като духовен отец, наставник и свидетел на живата православна вяра. Към него се стичали хора от различни страни, търсещи утеха, съвет и духовно ръководство. Той учел не с външна строгост, а с дълбоко състрадание, с трезвение и с молитва. Главното в неговото духовно наставничество било покаянието, смирението и призоваването на името Христово.

Преподобният се упокоил в Господа на 11 юли 1993 г. на 97-годишна възраст. След кончината му мнозина свидетелствали за неговата святост, за силата на молитвите му и за духовната помощ, която получавали чрез неговото застъпничество.

На 27 ноември 2019 г. Св. Синод на Вселенската патриаршия причислил архим. Софроний Сахаров, основател и игумен на патриаршеския и ставропигиален манастир „Св. Йоан Предтеча“ в Есекс, към лика на светиите на Православната църква. Така Църквата тържествено потвърдила онова, което мнозина вече знаели от духовния си опит – че старецът Софроний бил истински носител на благодатта и един от големите православни подвижници и богослови на XX век.