Преп. Паисий Светогорец

Св. Паисий Светогорец, в света Арсений Езнепидис, се родил на 25 юли 1924 г. във Фараса, Кападокия, от благочестивите родители Продромос и Евлампия. Малко след раждането му семейството било принудено да напусне родната земя и да се пресели в Гърция. При кръщението му св. Арсений Кападокийски му дал името Арсений, като казал, че иска да остави „монах на свое място“. Семейството се установило в Коница, където бъдещият старец израснал в благочестие, четейки житията на светиите и още от дете желаейки монашески живот.

След като изучил дърводелския занаят, преминал през трудните години на войната и служил като войник през 1945–1949 г. По време на службата си, като радист, проявил голяма саможертва и по-късно често сравнявал монасите с „радисти на Бога“, защото чрез молитвата си те се грижат за целия свят. След военната служба и след като помогнал на близките си в нужда, през 1953 г. заминал за Света гора. Първо постъпил в манастира Есфигмен, където през 1954 г. бил постриган за монах с името Аверкий, а по-късно в манастира “Филотей” приел малка схима с името Паисий.

По Божий промисъл св. Паисий служил не само в тишината на Света гора, но и в манастира „Панагия Стомиу“ край Коница, където възстановил разрушената обител и укрепвал народа във вярата. По-късно се подвизавал и на Синай, в килията на св. Галактион и Епистима, където живял в строг пост, молитва и уединение. След завръщането си на Света гора продължил подвига си в различни килии, а от 1979 г. се установил в „Панагуда“, където останал до края на живота си.

В „Панагуда“ при него започнали да идват множество хора – монаси, свещеници, семейни, млади, страдащи, болни и отчаяни. Старецът ги приемал с любов, изслушвал ги, молел се за тях и ги утешавал с простото, но дълбоко слово на духовния си опит. Въпреки умората и многото посетители той продължавал строгия си аскетически живот, спял много малко и посвещавал силите си на молитва за света.

Последните години от живота му били белязани от тежки болести и силни болки, които той понасял без ропот. През 1993 г. за последен път напуснал Света гора и отишъл в свещената обител „Св. Йоан Богослов“ в Суроти. Там било установено, че страда от рак. Св. Паисий приел болестта с благодарност и търпение, като продължил да се моли за всички. На 11 юли 1994 г., в деня на св. Евфимия, се причастил за последен път, а на 12 юли 1994 г. се упокоил в Господа. Бил погребан в манастира „Св. Йоан Богослов“ в Суроти край Солун.

На 13 януари 2015 г. Св. Синод на Вселенската патриаршия причисли преподобни Паисий Светогорец към лика на светците. Неговата памет се чества на 12 юли.