Преп. Никодим Светогорец

Св. Никодим се родил на остров Наксос през 1749 г. от благочестиви и добродетелни родители, Антоний и Анастасия Каливурси. Майка му по-късно приела монашество в манастира „Св. Йоан Златоуст“ на Наксос с името Агатия. В света той се казвал Николай и още от малък показвал, че е човек с голяма добродетел и изключителна даровитост.

Първоначалното си образование получил на Наксос, а по-късно продължил обучението си в училището на същия град при архимандрит Хрисант, брат на св. Козма Етолийски. На шестнадесетгодишна възраст заминал за Гръцкото училище в Смирна, където при прочути учители получил високо образование и се утвърдил в добродетелта.

След различни изпитания през 1775 г. отишъл на Света гора. Там, в манастира „Св. Дионисий“, приел монашество с името Никодим. Отците на манастира, като видели неговите големи природни и придобити дарования, го назначили за четец и секретар на обителта. В този манастир Никодим бил образец на послушание, служение и добродетелен живот.

Св. Никодим Светогорец бил водеща фигура сред коливадите – група монаси от Света гора, които първоначално настоявали помените за починалите да се извършват според църковното предание в събота или в друг ден, но не в неделя или на Господски празник.

По-късно се оттеглил в килия, където в подвиг, молитва и труд се посветил на изучаване и писане на много назидателни, богословски и агиологични книги. Сред тях са “Нов мартирологий”, който съдържа жития на много от българските новомъченици, „Синаксарист“, “Пидалион” (заедно с йеромонах Агапий), „Еортодромион“, „Нова Лествица“, „Невидима бран“ и много други. Той е съавтор на “Филокалията” заедно със св. Макарий Нотарас.

След различни изпитания, които претърпял през сравнително краткия си живот, св. Никодим починал от парализа на 60-годишна възраст, в ранните утринни часове на 14 юли 1809 г., в килията на Скуртеите в Карея на Света гора. Последните му думи били отговорът към учениците му, когато го попитали дали има мир: „Христа поставих в себе си, как да нямам мир?“

Бил погребан в лавриотската килия на Скуртеите в Карея на Света гора, като оставил след себе си огромно духовно и книжовно дело, което и днес е истинско съкровище за православния народ.

През 1955 г. Църквата заслужено го причислила към лика на светците.