Яхве е личното име на Бога в Стария Завет. То предава библейското произношение на еврейското име יהוה – YHWH, известно като тетраграма, тоест „четирибуквие“, защото се състои от четири съгласни: йод, хе, вав, хе.
В библейския текст това име е свързано особено с откровението на Бога пред Моисей при горящата къпина. Когато Моисей пита за Божието име, Бог отговаря: „Аз съм Онзи, Който съм“ или „Аз съм Съществуващият“ (Изх. 3:14). След това казва: „Тъй кажи на синовете Израилеви: Яхве, Бог на отците ви… ме изпрати при вас“ (срв. Изх. 3:15). Затова името Яхве се свързва с еврейския глаголен корен за „съм“, „съществувам“, „ставам“, макар точната му етимология да остава предмет на научни обсъждания.
Името Яхве изразява, че Бог не е едно от божествата в света, нито сила, свързана с определено място или природна стихия. Той е Живият, Самосъществуващият, верният Бог на завета, Който свободно се открива, говори и действа в историята. В Стария Завет Яхве е Богът, Който сътворява света, избира Авраам, извежда Израил от Египет, дава Закона и води Своя народ чрез пророците.
Поради благоговение към Божието име в юдейската традиция тетраграмата постепенно престава да се произнася гласно. При четене вместо YHWH се произнася Адонай, тоест „Господ“, а в по-късна употреба и Ха-Шем – „Името“. Тази традиция силно влияе и върху преводите на Библията. В Септуагинта, древногръцкия превод на Стария Завет, Божието име обикновено се предава с Κύριος — „Господ“. Оттам идва и обичайната християнска практика в много преводи тетраграмата да се предава като Господ.
Формата „Йехова“ възниква по-късно от съчетаването на съгласните YHWH с гласните знаци, напомнящи на читателя да произнесе Адонай. Затова в съвременната библеистика формата „Яхве“ обикновено се смята за по-близка до древното произношение, макар че то не може да бъде възстановено с пълна сигурност.
В Новия Завет особено значение има употребата от Христос на израза „Аз съм“ – гр. ἐγώ εἰμι, в Евангелието от Йоан. В Йоановото богословие този израз често носи по-дълбок смисъл и напомня Божието самооткровение от Изх. 3:14: „Аз съм Съществуващият“. Затова думите на Христос „преди Авраам да бъде, Аз съм“ (Йоан 8:58) са възприети като свидетелство за Неговото божествено достойнство. Същият отглас се усеща и при залавянето Му в Гетсимания: когато войниците търсят „Иисуса Назорея“, Той отговаря „Аз съм“ и те отстъпват назад и падат на земята (Йоан 18:5–6).