“Еварест се стараеше с дело и слово до края да Ти благоугажда, Слове”.
Преподобни Еварест произхождал от Галатия, от родители знатни и видни в тази страна. След като получил добро и благочестиво възпитание в родината си, той отишъл с баща си в Константинопол по времето на Лъв Исавър (813–820 г.). Там бил приет като гост от своя роднина, патриция Вриений. Когато Вриений бил изпратен от царица Теодора като посланик при българите, той взел със себе си и Еварест. Когато стигнали до мястото, наречено Скопел, Еварест срещнал там един старец подвижник, към когото се привързал, и бил постриган за монах. Старецът, като видял високия духовен стремеж на младежа, го изпратил с препоръчително писмо в Студийския манастир, където Еварест се отличил като строг подвижник. Така, след като прекарал и останалите години от живота си преподобно, той мирно починал на 79-годишна възраст. Честните му мощи били положени в манастира Кокурувий, или Кокоровий.